започнах този блог отдавна.
това, което ме е спирало да пиша тук, е стремежът да звуча сериозно, все едно ще бъда четена. стремеж не само да прозвуча, а и да прозвуча добре. не потръгна и го скрих, отлагайки за някой по-добър момент.

кой по-добър момент от сега.
няма да пиша, защото ме четеш ти. ще пиша, за да документирам процесите, през които преминавам и възгледите, които променям, докато вървя.

гледам трите поста отпреди година и разбирам колко съм се променила. вече не стоя зад тези високопарни думи, все по-малко са нещата, в които съм толкова уверена, че да се боря за тях.

но пък увереността ми става все по-силна. сега се намирам горе-долу на средата между съседите си - чалгари и Ян Палах, не искам да се самозапалвам пред парламента, но искам да променя нещата около себе си.

вярвам, че образованието е жизнен процес. всъщност еволюционен. не ме е страх да се променя, както не ме е страх да срещна теб и твоите идеи.

и все пак няма да пиша заради теб. оценявам, че си попаднал тук, това е прекрасно. можеш да проследиш процеса, може и да се включиш.
ако не, там горе има един хикс.