За учебниците и други динозаври

В момента моят университет е в сесия. Една малка, прекрасна лудница, следваща собствената си логика. Която обосновава всякакви иначе учудващи нощни разхождания по коридорите на общежитията по анцуг за записки, притичвания до копирни центрове и принтиране на пищови, следвани от съответното рязане, сгъване, омотаване с ластик и прибиране в съответния елемент на съответно подбрания за целта тоалет.
Всички преписват. Отличниците - особено много, в някакъв култ към запазването на стипендията и успеха, и за да покажат студентската книжка после пред мама. И ако някой по някаква случайност не го е направил, преписването, после се хвали или съжалява на всеослушание, според резултата от смелата му и иновативна провокация.

И не, няма да ви досаждам с това, че преписването е грешно и лошо. Наистина, всеки решава за себе си, според личните си морални разбирания. И не е моя работа да се бъркам в това решение. Просто ще си поразсъждавам малко над защо, как и какво да направя аз по въпроса.

Едно време, чувала съм, нямало било интернет, пък и компютри, и за да препише, човек е трябвало лично и собственоръчно да си направи собствените пищови, четейки, преписвайки и синтезирайки записки и учебници, процес, който, ако е извършен, парви ползването на пищовите безмислено поради едновременното научаване на материала. Сега в началото на сесията в общия скайп на групата тръгва архив с конспектите и пищовите по всички предмети, в готов за принтиране вид. Няма нужда дори да ги прочиташ преди изпита, стига да си достатъчно ловък. Не е ли за това прогресът, ще се попитам, за да направи живота ни по-лесен. И без това има гугъл - ако по-късно, работейки, случайно ти потрябва някаква информация за историята на парковете в древен китай, тя е лесно и удобно достъпна.

Информацията може и да е достъпна. Мисленето, за съжаление, не е. И ми се ще образованието да се насочи малко повече върху създаването на нови и авторски анализи, разсъждения и изводи, вместо върху меморизирането на старите. Старите вече ги има в гугъл. По много малко предмети се случва курсът на обучение, а и изпитът след това, да поощряват мислене, и то образовано мислене - въз основа на наученото по предмета да решиш задача, която не си срещал до момента. Но за това ще ти поговоря друг път.

Защо пищовите в този си вид са толкова удобни? Отвикнали сме да четем, и шестстотинте страници на учебника, от които поне 30 са за класовата борба, понеже изданието е от 1965-та, ни идват малко в повече. В един момент един незнаен студент е прочел учебника и го е преразказал в три колонки на лист, на общо 40 страници. Това е по-лесно за четене, и с малко справки и проучване, се получава идеален материал за учене. Дразнещото в пищовите, освен безбройните правописни грешки, за мен беше езикът - за добро или лошо третокурсник в УАСГ не може да има думите на учен от БАН, и често примитивните жилища, примерно, биват наричани тъпи или жалки. Мисля си, че висшето образование не цели да те научи на плановете на купчина несъществуващи вече къщурки, а да ти даде култура и език, за да правиш после сам своите изследвания. Дори само обяснителните записки към проектите си да правиш, може би ще ти трябва езикова култура, която не е тъпа и жалка. Може би. Засега който иска висок стил, може да си чете преснимания учебник. Разбираемо, изданието от 1965 е изчерпано.

Има нужда от нова литературна форма. Преработения учебник. Държавата ни в момента няма ресурс, финансов и интелектуален, за да се напишат наново всички учебници за висшето образование. Те са резултат на години научни изследвания, които може и да не доживеем да видим отново, възродени и доразвити. Това обаче не трябва да спира държавата ни да произвежда добри практици, като една стъпка към поколението добри академици, което да последва. Може да се преработи съществуващия 45-годишен учебник, (авторските права не изтичат ли след 50 години?), да се поотупа от идеологията, да се добавят новоизкопаните археологически обекти и богат снимков материал - направен на студентските практики и с предоставени авторски права. И да се пусне със свободен достъп в интернет, в дигитален формат. Съгласете се, че в България, на този етап, пари от учебник не може да се изкарат: ако стойността му е по-висока от тази на ксероксно копие, парите ще отидат не в книжарниците, а в копирните центрове. Ако учебникът е направен от студенти за студенти, като курсов проект, самото му изготвяне ще е процес, в който ще научат много. Освен така по този начин учебникът ще се актуализира всяка година от настоящия курс, и така никой студент вече няма да има честта да учи от учебник, надвишаващ възрастта на собствените му родители.

Единственият недостатък, който виждам, е килийността на този метод - предаването от по-големите на по-малките може да отнеме научността на преподаването. Но ако го погледнем от тази страна - като подобряване и официализиране на съществуващ вече процес - пищовите, нещата стават по-различни. Ще разполагаме с безплатен, адекватен, точен, кратък, актуален учебник и самите ние ще сме научили нещо в процеса.

Звучи логично, нали?