започнах този блог отдавна.
това, което ме е спирало да пиша тук, е стремежът да звуча сериозно, все едно ще бъда четена. стремеж не само да прозвуча, а и да прозвуча добре. не потръгна и го скрих, отлагайки за някой по-добър момент.

кой по-добър момент от сега.
няма да пиша, защото ме четеш ти. ще пиша, за да документирам процесите, през които преминавам и възгледите, които променям, докато вървя.

гледам трите поста отпреди година и разбирам колко съм се променила. вече не стоя зад тези високопарни думи, все по-малко са нещата, в които съм толкова уверена, че да се боря за тях.

но пък увереността ми става все по-силна. сега се намирам горе-долу на средата между съседите си - чалгари и Ян Палах, не искам да се самозапалвам пред парламента, но искам да променя нещата около себе си.

вярвам, че образованието е жизнен процес. всъщност еволюционен. не ме е страх да се променя, както не ме е страх да срещна теб и твоите идеи.

и все пак няма да пиша заради теб. оценявам, че си попаднал тук, това е прекрасно. можеш да проследиш процеса, може и да се включиш.
ако не, там горе има един хикс.

Льо Корбюзие

след дълго прекъсване малки картонени къщи ти поднася малко сдъвкано и преведено интернет-самообразоване. наслади се на живота и делата на Льо Корбюзие.

къщата на водопада

макет на трима колеги - първокурсници.

урок номер две: стреми се високо. след това постигай.
извод номер две: мога. мога!

перспективата по ИС, май 2008

горда съм със себе си, наречете ме черна овца или бяла врана, но цветът на картона ми докара най-високата оценка в групата. плюс това, че си правя нещата сама.

урок номер едно: условията не са ограничения. условията са насоки, вървейки срещу които създаваме красота по-велика, отколкто в условията на съвършения хаос.

извод номер едно: нА ви сега туш и перо

архе значи първoелемент

архе значи пъровелемент. оттам тръгнаха познанията ми по архитектура, идеята ми за архитектура, от философията на Силвето. архе бележи началото, единственото начало, откъдето е произлязло всичко, цялото съществуващо. и архи-тектът е не главен майстор, а първоизточник, демиург, създаващ и творящ вселени.

живях последните седем или осем години с идеята, че това е моята бъдеща професия. и все пак дойде като гръм от ясно небе идеята, че ще трябва да чертая. просто не бях се замисляла, не бях прочела дребния шрифт. за мен създаването беше игра и забава, рисуване и скица на идея, не планиране и разчепкване на детайлите й, за да може някой друг да я материализира. събуждането беше първият чертеж, първата четворка, първата композиция, първата тройка.

просто трябваше да се науча да правя всичко красиво.

а аз, като всички хора имам своите некрасивости и красотата ми е ужасно трудна, особено когато всяко създаване досега е било отдушник за душевни лайна.

и в първи курс не научих размерите на тухлата, видовете панели и особено шумоизолацията. в първи курс научих стремежа към красота.

оттук нататък май всичко е лесно.