Урбанизъм в интерес на цялото, на пейзажа в България е имало единствено по време на социализма. Разбира се, много може да се каже за цензурата, налагана на проектите, на шуробаджанащината при възлагането им, за стила и мащаба на периода. Но единствено тогава в цялата ни история някой е създавал комуникации, организирал градове и мислел за пространствата, обема и силуета на града като цяло.
В случая със социализма тази организация е била наложена от управляващите, а управляваните не са имали избора да не се съгласят.
В момента дори и да има инициатива от страна на държавата за промяна в начина на изготвяне на градоустройствени планове, тя не би могла да получи обществено одобрение. Ако на имотите, намиращи се на по-знакови места (примера със сградата на завоя на Раковска), се придадат по-благодатни градоустройствени показатели, веднага ще настане недоволство: защо на съседа давате, а на мен не. И всеки ще изнамери достатъчно експертни мнения, че неговият имот е знаков градоустройствено, и ще раздуе възможните квадратни метри до небето.
Единствените обективни критерии за градоустройствените закони в България са тези на хигиената и транспортното обслужване - и обема на възможното застрояване се ограничава според ослънчаването и проветрението. Така е справедливо - на всеки същото. Получава се едно егалитарно градоустройство.
За да се сбъдне елитарното градоустройство в България, трябва първо да има активна държавна инициатива в тази насока, и след това - обществено одобрение. По скоро редът трябва да е обратен и тази промяна трябва да започне от обществото.
За съжаление в момента това не е възможно - за да се случи, трябва да има разбиране на термини като "общото благо" и общия интерес - разбиране и желание за промяна, които не биха се случили без актовно гражданско общество.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар