We want no part of it, the past. We're the young and strong futurists.

Започнах да пиша този пост на английски, но не ми се удаде. Много трудно превеждам изникналата мисъл на чужд език, отнема й се онова, първичното. Напоследък съм възхитена от Geoff Manaugh, автора на блога BLDGBLOG. Харесва ми нагласата на Джеф да пише не за архитектурата, а за света, който я определя, и да изследва промените в него. Някак си ти оставя избора, като архитект, да си извадиш изводите за този променящ се свят и да си съставиш стратегия за своята архитектурна реакция. За това как точно искаш да се промени света около теб и как да действаш, за да се случи това.

Днес писах на Мая, че светът ме плаши. И не е само глобалното затопляне, намирам, че наистина живеем в интересни времена, времена, в които светът се променя и е трудно да се предвиди как и накъде. Климатът е една насока. Политиката и войните - друга. Също така изобилието от достъпна и разнопосочна информация и стремежът на някои правителства да я контролират. Много интереси има в света, много стремежи, и се чувствам като дете, повечето от тях са ми неразбираеми и все пак се очаква да ги взема предвид и да живея и действам адекватно на средата си, адекватно на света, в който съм поставена.

Изпитвам носталгия към уюта на миналия век, когато сложният свят се е определял от далеч по-прости правила. Може би дистанцията във времето е причинада възприемам тези времена като по-прости и по-ясни. Студената война, двата лагера, петролът и бомбите. Прогресът, по-бързите коли, компютрите. Покоряването на космоса. Било е по-лесно да се живее тогава, в моралната система, ценяща по-бързо, по-високо, по-силно. В моралната система на черно и бяло.

Всичко е далеч по-сложно сега. Цени се по-умното. В науката и техниката се стремим към решения, които постигат максимум действие с минимум енергия и отпечатък върху средата. В политиката не винаги най-силна е държавата с най-голямата бомба. Информацията се превърна в ценност, стока, оръжие за контрол. и то в общодостъпно такова. Информацията стана public domain, обществена собственост. Това е все едно да продаваш акции от водородната бомба. Съдбите ни в момента се определят от много по-сложна система, зависима от много повече параметри. И изходът е доста мъгляв.

Вярно е, че и в миналото светът е бил сложен. И без значение дали си креационист или теоретик на хаоса, осъзнаваш несъизмеримостта му със собствените ти способности за осъзнаване. Това, което ме обърква обаче, е липсата на ясен модел. Можеш да синтезираш шейсетте в словесен модел от три изречения. Не можеш да направиш това за настоящето.

Това, което ме плаши най-много, е че я няма дързостта на хората да мечтаят. В началото на века хората са мечтаели за града на бъдещето и за летящите коли, за градове на други планети. Мечтаели са за хигиена, лекарства и мир. Действали са дръзко и иновативно, без страха от провал. В момента не виждам мечта, не виждам един споделен от обществото стремеж. Не се борим за мир, или за цивилизовани условия в Третия свят, не мечтаем за градовете си след 50 години.

Единствено се молим тези градове още да ги има.

Опитваме се да живеем по-скромно, да консумираме по-малко, да пазим, да бъдем плахи и смирени. Борим се за дипломация, която в последствие затъва в бездънна бюрокрация и в отказ от поемане на отговорност. Сякаш някой е откъснал топките на човечеството.

Ей в такива моменти оценявам футуризма. Прочетох статията в уикипедия, за хората, които в началото на века са имали дързостта да отрекат всичко преди тях и да започнат наново, търсейки. В момента BLDGBLOG ме вдъхновява с един съвременен футуризъм, с отказа си от презумпцията за света и с въпросите, които задава, изследвайки тенденциите и търсейки отговорите. Не ти предлага истини и решения, а те предизвиква сам да ги търсиш.

Не си представям живота без това Декартово съмнение, без изчистването на гнилостта от презумпции и аксиоми, докато стигнеш до здравата основа, върху която да градиш. Запазването на способността ти да мислиш, на чистия ти аналитичен ум, е за мен равносилно на живот - така оставаш адаптивен в един променящ се свят, запазваш способността си да реагираш адекватно на обстоятелства, които не си предполагал, че щети се случат.

Учудва ме обаче колко малко хора избират да мислят.